“Нататък билетът не важи”

Ромен Гари – “Нататък билетът не важи”

През 1971-ва, разлиствайки един вестник, узнах, че Джим Дули искал да изправи кулата в Пиза. Така поне излизаше от интервюто, попаднало пред погледа ми – но може би журналистката, Клара Фоскарини, злонамерено бе изопачила думите му. Американецът изразявал мнението, че за да не рухне знаменитата наклонена кула не било достатъчно да се укрепят устоите и, но още и да се възвърне на този ренесансов шедьовър някогашното му достолепие. Според него съвременната наука била напълно способна да се справи с предизвикателството, което ходът на годините и законите на земното притегляне отправяли към човешкия ум. Журналистката твърдеше, че Джим Дули и позвънил по телефона в два през нощта, сякаш въпросът бил от особена спешност, изложил и становището си за не по-малко от половин час и оповестил, че е готов лично да финансира начинанието. В заключение Фоскарини отбелязваше, че според нея науката и технологиите все пак имат очевидни граници – така например, дъхът на уиски не се долавял по телефона.