Във всяка книга писана от програмист, в предисловието й, забелязвам, че благодарят на жените до себе си, на семействата си ( кой каквото има.. )

И ето, че попаднах на най-милото ‘благодаря’, което съм срещала до сега.. просто и искрено

Саймън Стюарт също помогна с много съвети по ранните чернови. Грегор Хоуп и Мартин Фаулър ни дадоха много сили и вдъхновение да блъскаме по клавиатурата през всичките тези дълги нощи. Говорейки за дългите нощи, честно трябва да си кажа, че тази книга нямаше да бъде възможна ( поне моите глави ) без любовта и разбирането на жените в моя живот - Катерин, слънцето в нашата малка слънчева система; Джесика, Руби и малката Ева, която беше едва на шест месеца, когато захванах този проект, и спеше поне по 12 часа всяка нощ, докато пишех. Ти може никога да не отвориш тази книга, но аз винаги ще си мисля за теб, когато я взема в ръцете си.

*inlove*

Една статия на любимия ми Карбовски.

Струва си да бъде изчетена…

Абортът

или

мъртвите копелета на удоволствието

аbortive (англ.): роден преждевременно, неуспешен, несполучлив, безплоден
Ако сте красиво момиче и някой ден се запитате коя е онази болест от която ви се повръща, не ви идва мензиса и сутрин ви се вие свят - докторът ще ви каже: “Честито!”. Докато вие се чудите коя е тази болест наречена “честито” (може би някаква нова, непозната и много венерическа), гадният доктор пояснява, че сте бременна и кога ще е сватбата.

А ТАКА!

Красивото момиче дори не си спомня как, къде и с кого (майка му стара!) се е получила таз работа. Мама и татко не знаят с кого спи красивата им дъщеря, но най-страшното е наистина ако и красивото момиче не знае с кого точно спи. След кратки криминогенни разследвания виновникът е разкрит с помощта на календарче и спомените на няколко приятелки. Покрай чудесната сцена “Бременна съм…от теб, май..” се разбира че той (виновникът) е абсолютен мухъл и въобще не бива да участва във красивата медицинска трагедия, наречена аборт. Въобще не коментирам че той иска “да остане свободен и не е готов и прочие…”. Просто “абсолютен мухъл”! Всъщност и най-готиният пич хваща плесен в такава ситуация.
В един момент за единствен виновник, подсъдим и съгрешил на сцената се появява

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЕМБРИОНЪТ

Зиготеното човече в момичешката утроба още не е решило какъв пол да си избере, не е уверено въобще дали да се родиш е правилното решение и вече се намира някой да му създава проблеми. Заговорът срещу Негово величество ембриона е една от най-големите модерни студени войни на ХХ век - в него участват Религията, Технологиите, няколко Харти за правата на човека плюс две армии философстващи полуидиоти които спорят “за” и “против” медицинската трагедия “аборт”. Проблемът идва когато Големият кеф от Голямото чукане се превърне в серозен, намръщен и недоволен ембрион. Тогава идва времето на Типичната женска философия, намерила подкрепа в модерното общество : “Защо да раждам копеле, когато мога да убия човек ?!” Така бъдещото “копеле”, бъдещото дете без баща въобще не се ражда. Негово величество Ембрионът се превръща от бъдещо копеле (жертва на обществото) в настоящо мъртво копеле, жертва на удоволствието и медицинските технологии.

ТЕХНОЛОГИЯТА

Дори и да оприличим женския организъм с автомобил, абортът (като технология) по нищо не прилича на продухването на ауспуха. Абортът (като технология) е, и си остава узаконено убийство, при което жертвата няма и най-малкия шанс за самоотбрана и защита по простата причина, че някой (обикновено майката) е решил, че от всеки ембрион човек не става. Технологията е такава, че нищо неподозиращият ембрион бива изненадан върху акушерския стол (магарето) от танцуващата върху маточната лигавица вакуум-кюрета. Самата вакуум-кюрета е онзи връх в човешкия научно-технически прогрес (ноу-хауто), която раздробява плода на “плодни части”, осмуква маточната лигавица като мощна прахосмукачка и създава трагичната предпоставка всеки следващ и вече желан ембрион да не може да се задържи за лигавицата. За да не остане някое ембрионено парче (”плодна част”) се прави “ревизия” - още едно остъргване на ръка с т. нар. “голяма тъпа кюрета”.

Упойката е пълна, времетраенето на операцията - 10 мин, болничният престой - 4 часа, цена - 50 лв. държавна ( $50 в частните кабинети). Възможни усложнения: перфорация на матката, оставане на плодни части в утробата, невъзможност за задържане на плода, обикновени инфекции.

РЕЛИГИЯТА

Ако религията е опиум за народа, то войнстващите католици и прочие вярващи противници на аборта би трябвало да са твърдите хероинови наркомани, които вечно обясняват с фанатизирани стъклени очи как Майката и Докторът нямат право да отнемат живота на Негово величество Ембриона. И как само режисьорът на пиесата г-н Господ Бог може да решава дали този плод на грешно удоволствие трябва да бъде задържан в грешната женска утроба. Безумната католическа и прочие религиозна грешка се състои в един малък проблем: същите тези хора (противниците на аборта) са и върли противници на самотните майки, модерните бракове, начините на полусемейно съжителство и най-вече върли противници на евентуалните копелета. А изброените житейски събития винаги съпътстват решението на една жена да роди или да не роди детето си. Католиците биха забранили на една жена да направи аборт, но после биха я убили с камъни задето живее без мъж и е родила копеле. Те са просто обратният еквивалент модерните циници.

МОДЕРНИЯТ ЦИНИЗЪМ (на несбъднатите майки)

Удоволствието от секса никога не е било причина да се роди едно дете. Удоволствието от католическия секс например е, че всяко посято семе трябва да покълне ако режисьорът на пиесата г-н Господ Бог е решил така (вж. Лех Валенса и неговите пет или седем деца). Само че в модерните общества съотношението между секса за удоволствие и секса с цел правене на деца е произволно приблизително 1 987 654 към 3,14 (цифрите са неточни, но абсолютно верни). Модерният цинизъм на несбъднатата майка е, че тя прави секс заради своето абсолютно и несъмнено удоволствие. На една среща между Майката и Негово Величество Ембрионът той би недоумявал: “… И все пак, майка му стара, любовта би трябвало да бъде причина да се родиш… И, майка му стара, все пак бих предпочел да съм жертва на спукан презерватив и бъдеща жертва на обществото, но да си го изживея живота…
Недейте така, майка му стара, оставете ме да си го живея тоз живот - не ми обяснявайте колко е кофти да го правиш!”

Модерният цинизъм на несбъднатите майки стига дотам (поради вечната липса на полово-обществена култура) че те не се сещат за религиозният въпрос от Вселенско значение: Ако Богородица беше модерно момиче, Йосиф малко по-ревнив, а еврейските доктори взимаха евтино - дали щеше да се роди Христос!?

СТАТИСТИКАТА НА МЪРТВИТЕ КОПЕЛЕТА

Ако можеха да говорят, милиардите изстъргани ембриони биха крещяли от неудоволствие, че Майката и Докторът са им забранили да живеят живота си на тази Земя, отреден им от Съдбата и Голямото спермочисло на Бащата. Когато статистиката показва таблици на количеството зъбна плака у средния гражданин, същият среден гражданин се тюхка и отива на зъболекар. Статистиката на мъртвите копелета обаче не трогва никого.

Ако тази нощ се напиете както трябва и забравите за презерватива, а вашата приятелка обърка нещо с датите на мензиса, ако тази нощ ви е много гот и Голямото чукане ви е в кърпа вързано - въобще не се и опитвайте да мислите за статистиката на мъртвите копелета. Мъртвите копелета на вашето удоволствие.

ГЕНОЦИД И ЕВТАНАЗИЯ - братът и сестрата на аборта

Предполагам че има и такива ембриони, които разбирайки какво ги чака след като се родят, се изсулват сами през маточната шийка, махайки с ръка на смешния човешки свят. Противниците на аборта обявяват медицинска операция прекъсване на бременността за геноцид (генос-род, цедо-убивам). Геноцид е най-точната дума за тях и означава точно това за което я употребяват: унищожаване на отделни групи от населението по расови и религиозни мотиви. Мъртвите копелета на удоволствието като отделна група от населението наистина са подложени на геноцид - само че мотивът е различен. Този път това е модерната атеистична философия, че сами управляваме живота си и случайните ембриони не са важни. Въпреки че всеки великолепен ембрион, които тупва в легенчето на Доктора би могъл да бъде президент, Христо Стоичков или просто още един лош човек на този свят, който така и така ще умре някой ден. Въпреки че въобще не е в рамките на добрия тон да съсипеш живота на някого (за когото предполагаш, че ще бъде нещастен), преди да си чул неговото мнение за шибания живот.

Интересното е, че абортът няма организирани поддържници - просто жените го правят и въпреки криминогенния момент го правят с добро чувство към Негово величество ембриона. Тяхното, жестокото женско обяснение е, че го правят за добро. Тяхното оправдание и вълшебна дума (въпреки че не я знаят) е евтаназията. Една хубава, добра, бърза, лека, достойна и безболезнена смърт - помощ за нелечимо болни и тежко ранени с цел да им се спести по-мъчителен край (определението е от енциклопедията). Жените са прави - тяхното копеле наистина ще бъде тежко ранено в бъдещия си живот без евентуален баща. Правените за кеф и родените без удоволствие деца обикновено се оказват нелечимо социално болни дори и в относително здравите общества. На жените им се налага да избират между това да абортират или след време да кълнат по най-ужасяващия женски начин: “Защо не те абортирах тогава навремето, гадно копеле!”

Майката е права, Докторът не е виновен…

КАКВА СТАНА ТЯ ?!

Ако си спомняте началото на пиесата, режисьорът
г-н Господ Бог е поставил един второстепенен персонаж наречен “абсолютният мухъл”. Големият чукач, Завоевателят, Пичът със спеченото положение, Играчът на тото със собствените си спермочисла. Всяка свинщина на един мъж трябва и може да бъде простена от жената, дори и аборта. На мъжете няма какво да им пука, защото по стечение на щастливи обстоятелства не разполагат с утроба за кюртиране. Няма какво да им пука и за нея (Жената) защото само и единствено тя може да вземе правилното решение - това си е нейното еднолично и един път завинаги решение по ембрионалните въпроси. Има само едно нещо, за което си заслужава да ви пука. За това че не успяхте да опаковате потенциалните си деца в малките найлонови пликчета, които се продават по аптеките. И затова, че от нейната матка изстъргват не друго, а вашия ембрион.

Затова - опичайте си акъла. И си потърсете децата.

А тук има още.

Приятно четене.

…with you.

Красиво.

Ромен Гари - “Нататък билетът не важи”

През 1971-ва, разлиствайки един вестник, узнах, че Джим Дули искал да изправи кулата в Пиза. Така поне излизаше от интервюто, попаднало пред погледа ми - но може би журналистката, Клара Фоскарини, злонамерено бе изопачила думите му. Американецът изразявал мнението, че за да не рухне знаменитата наклонена кула не било достатъчно да се укрепят устоите и, но още и да се възвърне на този ренесансов шедьовър някогашното му достолепие. Според него съвременната наука била напълно способна да се справи с предизвикателството, което ходът на годините и законите на земното притегляне отправяли към човешкия ум. Журналистката твърдеше, че Джим Дули и позвънил по телефона в два през нощта, сякаш въпросът бил от особена спешност, изложил и становището си за не по-малко от половин час и оповестил, че е готов лично да финансира начинанието. В заключение Фоскарини отбелязваше, че според нея науката и технологиите все пак имат очевидни граници - така например, дъхът на уиски не се долавял по телефона.

Концертът на Лили Иванова в Античния театър, състоял се на 03.07.2008 беше нещо незабравимо.
Прохладна вечер, лек ветрец си играе с косите ти и те милва, а тя… тя извисява гласа си и многократно те кара да настръхваш и нещо ти се преобръща в стомаха.
Представи много свои нови песни ( на мене лично ми звучаха в стил “танго” ) и след всяка песен не пропускаше да спомене и колегите си музиканти.
Те също бяха просто.. просто нямам думи. Евала!
Акустиката на театъра добавяше още повече очарование и сила на изпълненията им…
И всичко преминава в един миг.

Повече клипове от концерта може да видите тук.

Преди час задрямах на един бар… пиех от мъка, сама…
Приятелите ми ми липсват, имам нужда от тях точно сега… днес на работата за първи път се почувствах унижена ама наистина наистина брутално, до толкова, че се разревах пред едни педали и курви, преди това разбрах, че баба ми е болна от рак на дебелото черво(спокойно, лечимо е…).. на което се дължеше и неадекватността ми на работата… разревах се пред едни клиенти…. баш педалите и курветините дето най-нагло ми обясняваха как по време на комунизма сервитьорите обслужвали минуимум 20 маси безпроблемно и как трябва да ида да продавам боза в сладкарница… всичко това чуто от някви квартални пропданали глупаци! мама им стара!
пффф
и накрая от една бира ме хвана и се скитах като бездомник из квартала
и ходих да ям пица… една от персонала разхиващаваше мръвки и картофи по някакви котки, та докато си премлясвах пицата се зачудих дали ако аз отида и я помоля за едно единствено картофче, ей така на аванта, дали ще ми го даде… ще ми го даде ама друг път… хора ли сме, хора ли смееееее мама му стара!
Ама да се изживява като добрата самарянка, дето храни горките котенца, може…

И тъпото е, че сигурно и аз бих постъпила така…. пфф

И всъщност най-хубавото, ама най-най-най-хубавото от всичко е, че напуснах……

Изпуснах се да забравя да се целя в звездите и паднах в калта.

…

И осъзнах колко е хубаво, че имам средно образование.
Че не съм направила нито един аборт до сега.

А дори и да съм направила би ми пукало далеч повече отколкото на Х-колежката ми… дето на втория ден след аборта си, си върти задника на всяка чалгийка в такт, походящ за раздвиждане на тазобедрената зона.

Наслуаш се и на подробни описания относно какви точни хватки ще прилгат на клитора ми, че да ме чуе съседа от седмия етаж, при положение, че приемем, че живея на първия… вулгарно, грозно…

Че мога да си владея, ама много много да си владея нервите.  (Противно на очакваното от хората, които наистина ме познават твърде добре… )
Че се презаредих и преоцених… о да, вдигнах си цената и мнението за себе си.
И ценя парите повече.
И ще оставям бакшиши.

Леко бях изперкала докато давех мъките в компанията на една “Загорка”, та… пишех си мислите на едно тефтерче и сега като чета
“Една муха се блъсна в окото ми.
Удави се в сълзите ми.”
ми звучи приемливо лирично добре.

Купих си и една гривничка… днес, на път за работа… цялата е с маниста на усмихнати личица… ако не си я бях купила от 7-8 годишни момиченца, опънали ‘маса’ на улицата, с безброй дранкулки, бих казала, че е много кичозна, но пък… именно, защото е правена от малките 7-8 годишни моиченца, си я харесвам много и мисля да си я ползвам като талисманче или поне нещо, което да ме кара да се усмихвам като го видя.

И този рак с бабчето… голям, голям шамар от живота.

Милата ми разказа как е потънала в дън земя от срам… отишла да си взима (мърлявата ( добавъчно определени от мен за 1 сварен кренвирш и малко пържени картофи) ) порция храна, само че взела купичката на съседката по легло, тъй като не и бяхме занесли лично нея ( просто не знаехме, че трябва) и тая глупачка от стола като видяла същата купичка… то мозъка до там и стига.. ( да помни купички), се развикала “каааак може да има толкова лакоми и нахални хора, че да ходят по два пъти за храна” … Бабчето, като я знам каква е съвестна, притеснителна и ненатрапчива се ужасила и притеснено отказала ‘порцията’, докато гледала как гореспоменатата гъска разкъсвала кренвирша на две… цитирам баба ” то на куче да го беше дала, поне щеше да каже “На Бобчо, яж!”.

Иначе в болницата е една такава обстановка… военна, като във атмосферата на Втора световна… о, мили мои, не преувличавам… Втора световна, Втора световна… мириз, условия, отношение от конкретни работещи там… то даже шкаф няма, къде да си прибереш дрехите, ами трябва да ти висят в найлонови торбички по земята…

И асансаьорите! О, асансьорите! Минимум 5 минути чакане, за да дойде, след като непрекъснато настикскаш копчето… интересното какво е в тази ситуация? М? Мдааам… точно така… точно тези асансьори се използват и за превозване на пациенти? И тогава какво правим? При спешен случай? Ами ако точно тия 5 мин през които чакаш, се окажат фатално фатални ??? Какво правим тогава!?!

Чувстваме се безпомощни като пред бомбардировките над Хирошима и Нагазаки?

Майната му на всичко… само операцията да мине успешно, от там нататък ще помагам докато и доколкото мога…

И благодаря на всички, които ме вдъхновяват и зареждат батериите ми… и ме вдъхновяват, и ме вдъхновяват…
: )

И изведнъж ставаме едни такива мнооого заети…

Мимето Ив. says: ти записа ли ми диска със снимките
Sens-able says: не мога
Sens-able says: двд
Мимето Ив. says: карай
Sens-able says: мхм
Мимето Ив. says: някой слънчев ден ще ти дам cd
Sens-able says: хаха
Sens-able says: да
Sens-able says: и някой още по-слънчев ден ще ти го запиша
Мимето Ив. says: в най-слънчевия
Sens-able says: и представи си колко слънчев трябва да е денят, че да се видим и да ти го дам
Мимето Ив. says: направо ще се срещнем на слънцето
Sens-able says: (sun)
Sens-able says: хаха

Купих си преди няколко дни тази книжка
и сега споделям с вас някои от любимите ми духовитости.

Нанси Астор към Уинстън Чърчил: Ако бяхте мой мъж, щях да ви сипя отрова в кафето.
Чърчил: Ако бяхте моя жена, щях да го изпия.

Катрин Хепбърн

Не виждам нищо романтично във възрастта сама по себе си. Или сте интересни на всяка възраст, или не сте. Няма нищо особено интересно в тода да бъдеш стар-или млад.

Шер

Да правя любов с човек, когото не обичам? Не смятам, че съм пораснала достатъчно за това.

Одри Хепбърн

Успехът-това е като да навършиш някаква кръгла годишнина и да видиш, че не си се променила изобщо. Успехът ми налага да живея така, че да съм достойна за него. А ако имам късмет, дори да го надживея.

Мисли на Мей Уест

Грехът е сътворен от човека, но вкусът му е божествен.

Пистолет ли стърчи от джоба ти, или просто се радваш, че ме виждаш?

Ако жената е тръгнала по погрешен път, мъжът, който я следва, е избрал правилната посока.

Мозъкът е изключително ценно нещо, ако го скриеш добре.

Всеки от мъжете, които съм срещала, е искал да ме защитава. Не мога да разбера от какво.

Когато съм добра, съм много добра, но когато съм лоша, съм още по-добра.

От две злини избирам тази, която преди не съм пробвала.

Старая се да избягвам изкушенията, на които мога да устоя.

Мъжът се интересува от жените с минало: надява се, че историята ще се повтори.

Марина Цветаева

Разказ
Когато бях на осемнадесет години, в мен беше влюбен безумно един банкер, евреин. Бях омъжена, той женен. Дебеличък такъв, но удивително трогателен. Почти никога не осавахме сами, но когато това се случваше, той ми казваше само една дума : “Живейте! Живейте!” И никога не ми целуваше ръката.

Гейл Шийхи

Любовта на осемнайсет години е най-често опит да разбереш кой си, да чувеш своето ехо в думите на другите.

Нещо и от Ребека Уест:

Никога не съм могла да дам ясно определение на феминизма. Знам само, че ме наричат феминистка всеки път, когато не позволявам да си изтриват краката в мен.

Алиса Фрейндлих

- Какво е самотата?
- Само си, когато… няма на кого да се отдадеш. Защото, когато човек има на кого или на какво да се отдаде, не може да изпитва самота.

Бети Фридман

Рекламният идеал на жените е младичка блондинка с лице, необезобразено от интелект.

Шиър Хайт

Не може да бъде обявена за сексуално свободна, ако не е икономически свободна.

Още.. друг път.

If you wanna know
If he loves you so
Its in his kiss!
That’s where it is!

За какво е петицията

Крайно време е в София да има нощен транспорт. Всички искаме да можем да се прибираме по всяко време на денонощието с градски транспорт.
Предложението, което отправяме е следното:
- Да се въведе схема на движение на градския транспорт в София в часовете след приключване на нормалния (към момента) график;
- Да се обхванат всички зони на столицата, най-вече достъпа до отдалечени квартали и до точките на интерес - (център, гара, автогара, аерогара);
- Да се предложи подходяща ценова рамка за нощните превозни маршрути, както и компенсация на служителите на градския транспорт, обслужващи тези линии;

Цялата петиция и мястото, където може да я подпишете тук